Депресията при тийнейджърите се повтаря

Повече от половината тийнейджъри, които се възстановяват след тежка депресия, са застрашени от нейното повторение за по-малко от две-три години, независимо от вида на приложеното  лечение.

Проучването, поместено в ноемврийското издание на JAMA – Архиви на общата психиатрия, подчертава необходимостта от дългосрочно проследяване и строг контрол на симптомите на депресията сред тийнейджърите, дори когато изглежда, че състоянието им се подобрява.

„За да се предотвраят последващи пристъпи на депресия , както и да се разпознаят и третират правилно, когато се появат, родители, педиатри и специалисти по психиатрия трябва да разглеждат депресията като хронично състояние, белязано от ремисии и изблици. „, казва Глория Гинсбърг, Доцент по Психиатрия в университета Джин Хопкинс.
„Симптомите, както и дозата и честотата на приемане на медикаментите при тийнейджърите с депресия трябва да се наблюдават внимателно“, допълва Гинсбърг.

Депресията, която засяга 6 % от момичетата в Съединените Щати и близо 5 % от момчетата , може да доведе до лошо представяне в училище, понижаване на  социалната функция и самоубийство.

При почти всички (96 %) от 196-те тийнейджъри в проучването се наблюдава или подобрение, или напълно възстановяване след първоначалния депресивен период, но 47 % са претърпели един или повече поредни пристъпи на депресия в рамките на средно 2 години.

Типът лечение не оказва значение в случаите на повторение. Всъщност, при тийнейджъри, третирани чрез комбинация от медикаменти и познавателно - поведенческа терапия, депресивните състояния се завръщат – наблюдават се при 49 % от тях. Същият процент забелязваме и при  смостоятелно лечение. При 46 % от тези пациенти се проявяват последващи пристъпи.

Изникват два мощни фактора, индикатори за периодична депресия: при момичета, които не се поддават на лечение.
Поради причини, неясни за медицината, при момичетата  по-често се забелязват пристъпи на депресия, като почти 60 % от тях страдат от повторни моменти на депресия след възстановяване, сравнено с 33 % от момчетата.
Тийнейджъри, при които не се наблюдава подобрение по време на лечението ( 37 от общо 196) , но които имат подобрение в последващ етап, също са застрашени от депресивни пристъпи -при 67 % от тях-сравнено с 43 % от тези, които са се повлияли от лечението напълно или частично.

Тъй като почти всички тийнейджъри се възстановяват обикновено в рамките на две години от започване на лечението, резултатите посочват, че терапията е ефективна за кратък период.

Данните, обаче, показват, че е необходима терапия, намаляваща рецидивите и осигуряваща оздравяване за по-продължителен период.

Новите резултати се основават на втори етап на проучването, направено за период от три години и половина след лечение сред  196 тийнейджъри. Сравняват се резултатите при 439 тийнейджъри с депресия, лекувани медикаментозно, чрез познавателно-поведенческа терапия, комбинация от двете или чрез плацебо*.

След три месеца, подрастващите, лекувани комбинирано, показват най-голямо подобрение, но след девет месеца и една година, всички видове лечение достигат до същите резултати. Placebo помага при избор на подходящото лечение, като показва кой вид е ефективен и кой не.

Проучването е проведено от Национален Институт по Ментално Здраве, САЩ.

*плацебо - В клиничните изпитания на медикаменти се използва плацебо, което се дава на определена част от изследваните пациенти, означавани като „контролна група“. На останалите – т.нар. „тестова група“ се дава изпитваното лекарство. Чрез сравнение на резултатите между двете групи се определя терапевтичният ефект на лекарството. Често при тези тестове плацебото „постига“ позитивен или негативен терапевтичен ефект, което се дължи на психологични причини от автосугестивен характер, които са статистически прогнозируеми и измерими за целите на изследването. Автор: Александър Ненов